Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Дончо Ташков приключва медицина през 2012 година. Има добита компетентност „ Анестезиология и интензивно лекуване “ от 2017 година.

Участвал е в професионални медицински обмени в Англия и Германия. Ръководител е на Донорската стратегия на МБАЛ „ Уни Хоспитал “, като от 2021 година е избран за районен координатор по донорство и трансплантации за Южен централен регион, включващ областите Пловдив, Пазарджик, Хасково, Смолян и Кърджали.

Под негово управление са осъществени три сполучливи донорски обстановки в лечебното заведение.

Д-р Ташков, с какво Ви притегли идеята на донорството и трансплантациите?

Истината е, че в никакъв случай не съм си мислил, че ще бъда кординатор по донорство. Но тематиката постоянно ми е била забавна и в мен оставаше въпросът: „ Защо в България нещата не вървят? “. Всичко се случи с първата донорска обстановка в болничното заведение, в която работя - МБАЛ „ Уни Хоспитал “.

Имахме евентуален донор и трябваше да задействаме процедурата, тъй като нямаше по какъв начин да си позволим да изпуснем опцията за реализирането й. Тук би трябвало да отбележа наложително, че при всяка донорска обстановка, от едната страна е персоналната нещастието на фамилията на умрелия човек, а от другата - всички тези хора в листата на чакащи, които се надяват на късмет за живот. Мозъчната гибел е необратимо положение. Никой доктор не желае да се сблъсква с нея, само че, за голямо страдание, такива случаи пораждат. Това е и повода да се занимавам с идеята за трансплантациите - не желая да се лишава вярата за живот с безучастие.

В първия ден на тази година с помощта на Вас и сътрудниците Ви бе осъществена първата донорска обстановка у нас. С какво ще запомните случилото се на 1 януари 2022 година?

Спомням си, че се прибирах след събиране с другари за Нова година, когато получих позвъняване от сътрудниците за евентуална донорска обстановка. Обърнах незабавно колата към болничното заведение и идващите дни, които за множеството са новогодишни празници, минаха в подготовка и преписка с трансплантационните центрове и Агенцията по трансплантации. В случая се включиха и сътрудниците от Румъния, с които нашата странна има съглашение за взаимопомощ в областта на донорството. Това беше и първата обстановка, при която работихме с тъканна банка. Взеха се тъкани, с които може да се помогне на по-голям брой хора.

Какво бихте желали да се промени, с цел да излезе страната ни от нежеланото последно място по брой донори и трансплантирани?

Мисля, че нещата са сложни. Трябва да се промени настройката на лекарите и обществото ни към донорството. Важно е да не се пропущат опциите с евентуални донори.

Да има ориентирана държавна политика на надзор и доклад на евентуалните донорски обстановки. Трудно ми е да допускам по какъв начин в някои от най-големите ни незабавни центрове от години няма осъществени обстановки. Да се усили броят на лечебните заведения, които се занимават с донорство. Не на последно място - смяна в настройката на цялото общество, както означих.

Вие сте анестезиолог и най-добре познавате аргументите за дефицита на лекари с тази компетентност, неналичието на предпочитание у Ваши млади сътрудници да тръгнат по този път. Коя е повода да стигнем дотук?

Мисля, че в последните години ползата към специалността се ускорява. Професията е извънредно напрегната, изискваща, виновна. В огромна степен част от протичащото се по време на COVID-пандемията падна върху нашата компетентност. Препълнени реанимации, голям брой изключителни наряди, ежедневна среща със гибелта. Без опция за амбулаторна процедура, а заплащането - постоянно незадоволително. Това са аргументите.

Какви са проектите Ви за професионално развиване, в коя професионална област бихте желали да се усъвършенствате?

Нашата компетентност е сложна и включва доста области от медицината. Може би бих желал да обогатя знанията си по ехография, по болкова терапия. С всеки нов работен ден и случаи научвам нещо ново.

Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

Обичам до момента с природата. Обичам планинското тичане, скалното катерене, къмпингуването и пътешествията. С тези занимания пречиствам съзнанието си и се зареждам.

Кой е житейският принцип, истината, на която се стремите да бъдете правилен, без значение от обстановката?

Да последвам убежденията си. Да се развъртвам. Всеки идващ ден да съм по-добър от предходния.

Какво желаете да пожелаете на сътрудниците си, с които сте дружно в борбата за човешкия живот?

Да благодаря на всеки един от тях за помощта и поддръжката, които оказват. Без екипна работа не може да се реализира нищо. Да не губят човечността си и да открият персоналното благополучие.